Траките, които населявали някога българските земи, вярвали че в далечно време Родопа планина била чудно хубава девойка. Харесвали я дори боговете и всеки от тях мечтаел да се ожени за нея. Бог Хемус ревниво пазел девойката и хвърлял огромни каменни грамади, за да я скрие от останалите богове. Опитите му не успели и решил да вкамени гиздавата девойка и да я превърне в планина.

Гъстите гори и обширните ливади на тази планина били огласяни от чудните песни на най-прочутия певец, Орфей. Скитал веднъж той цял ден из планината и поседнал на един връх да почине. Заслепил се от чудната гледка и не разбрал как от една зейнала скала излязла триглава змия-чудовище. Щом зърнала унесения момък, тя повлякла туловището си към него, готова да го погуби. Търкулнали се камъни и събудили Орфей от унеса му. Изтръпнал той – нямало къде да избяга, наоколо само скали. Скован от страх, той запял, а песента му била толкова пленителна, че змията застинала на място и се заслушала. Орфей гледал омаяната от песента му змия и продължавал да реди песен след песен. Пял цели три дни и три нощи. Змията-чудовище бавно прибирала отровните си езици и легнала в унес на земята. На третата нощ заспала непробуден сън. Щом забелязал, че змията спи, Орфей скочил и пъргаво се спуснал надолу по склоновете на Родопа планина. Къде е отишъл, никой никога не разбрал. Но родопчани запазили в паметта си прекрасните му широки и протяжни мелодии, които и днес живеят в чудните им песни.

Друга легенда разказва за праведен човек, поп, на име Слав. Той отбягбал хората. Живеел сам в планината, обличал се с кожи от зверове, хранел се с диви плодове, с трева и шума. Познавал целебната сила на планинските билки и умеел с тях да лекува и най-тежко болни.

Далеч се носела славата му, можел той да вдигне на крак всеки болен, да възстанови слабите, да отвори очите им за природната хубост. Много народ се извървял при него, да дири лек за болките и слабостите си. И всички били изцерявани с билкова отвара, с чистия планински въздух, с благите слова на родопския отшелник.

Дълго живял поп Слав и дълги години помагал на хората. От признателност народът нарекъл планината на негово име – Попславова или Славеева планина. Но споменът за красивата Родопа живеел в сърцето и душата на хората и останало името Родопа. На най-високия връх на планината има поляна с дъхави треви и билки, която и днес носи името Попславова поляна.

Планината Родопи е разположена в най-южната част на България. Дължината й е около 250 км., а ширина около 100 км.. Из родопските долини са се промъквали армиите на Александър Македонски, на Октавий, на турския пълководец Лала Шехин. Мъдрата планина пази спомена за подвизите на Момчил юнак, на деспот Слав и Ива.