Описание

Садово

Разположен в границите на област Пловдив и подстъпите към Родопите, градът носи прохлада и свежест в горещите летни дни. Удобствата на самостоятелната къща позволяват една спокойна и зареждаща ваканция в прегръдката на малкия град. Натежалият от гроздове лозов масив и просторното барбекю са романтичен акцент към комфорта на къщата.

Садово е селище със стародавна история. На 2 км югозападно от града има открити останки от праисторическо селище. В околностите има и тракийски селищни могили. В селищната система на община Садово е открит един от най-красивите седящи глинени идоли в българска национална съкровищница, който се съхранява във Виенския исторически музей. Характерни за региона са уникалните находища на местна сива тракийска керамика. Богато е историческото наследство от римско време.

Твърди се, че името на селището  дава поетът Иван Вазов, който бил гост на откриването на Държавното земеделско училище. Заради изобилната растителност той предложил вместо Чешнегир селото да се казва Садово.

Когато французинът Анри Жервелие  пристигнал в района, през 30-те години на XX век, бил смаян от качеството и атрактивната реклама на ягодите. Красиви  девойки облечени в тракийски носии поднасяли ароматните плодове на пътуващите по международната железопътна линия, наричана тогава “Конвенционала”, в ракитови кошници с рекламна хартия и надписи на френски, немски и английски.

За първи път в страната в с. Катуница предприемчивият Благой Данов отглежда внесени през 1919 година култивирани върби в промишлено количество и през 1932 година изпраща за Истанбул първия вагон с върбови пръчки за плетене на изделия.

Можете да посетите:

• Единственото находище по поречието на р. Марица и във вътрешността на страната на бяла водна лилия е защитената местност “Мъртвицата”.  Намира се в землището на с. Поповица и е с площ 1,0 ха.
• На територията на с. Катуница се намира вековно дърво обявено за природна забележителност. Черната топола е с височина 30 м, има обиколка 4,50 м и е на 127 години според специалистите.
• Бачковски манастир „Успение на Пресвета Богородица”, –  един от най-старите манастири на Балканския полуостров  се намира на 24 км от Садово, на 10 км от Асеновград и на 30 км от Пловдив.  Светата обител е вторият по големина и значимост български манастир. Разположен е на неголяма тераса, вдясно от поречието на Чепеларската река, до с.Бачково и  обединява в себе си три култури – византийска, старо-грузинска и българска.

Бачковският манастир е основан от Великия доместик на запада и севаст Григорий Бакуриани в 1083г., по времето на византийския император Алексий І Комнин. За съосновател е приет и брат му, магистърът Абасий, покойник по време на основаването му, но завещал значителни суми и имущество за обителта. Делото е извършено изцяло с лични средства и „честни придобивки”, без да се използват по никакъв начин ангарии или незаплатен труд

Чудотворната икона на Бачковската Пресвета Богородица е на територията на манастира най-вероятно от времето на неговото основаване и винаги е оставала център на вниманието на монаси, вярващи и посетители. Поклонници идват от различни краища на България и света  да получат благословията на чудотворния образ, да споделят болката си и измолят помощ.

В първите години на турското робство, иконата е била скрита в местността Клувията, където е намерена отново в началото на ХVІІв. и донесена в манастира. Това се повторило на два пъти, докато един от монасите не получил в съня си заръката на Света Богородица, образът й да бъде изложен в съборната църква на манастира, вдясно от централната врата, в отделен иконостас, с три стъпала пред него, за да посреща всеки нуждаещ се и да бъде винаги в храма.

Манастирският комплекс заема площ от близо 8 000 кв.м и е разположен на 440 м н.в. Включва два двора и четири църкви. Манастирът има и 13 параклиса, 8 в Асеновград и околностите му и 5 край манастира и пътя по пътя за Асеновград.

• Червената стена – биосферен резерват, който се намира в непосредствена близост до Бачкоската света обител. Обитаван е от редки за фауната ни животни и от някои растителни ендемити, като силивряка – растение от праисторическо време, обагрящо всяка пролет околните скали с небесно сините си цветове. Потокът, който се спуска  от местността Клувията, оживява долината, а водите му скачат в два красиви водопада.

Асеновград – отстои на 14 км от Садово. Градът и районът около него са известни с многото си  манастири, църкви и параклиси – Манастир Св.св.Кирик и Юлита и Св. Параскева – намира се на 3 км от Асеновград; Манастир Св. Параскева /Мулдавска/ – отстои на 4 км от града;  Араповски  манастир Света Неделя – намира се на 6 км от Асеновград, край с. Златовръх;  Храм Св. Йоан Кръстител; Храм Св. Успение Богородично – смята се за най-старият храм в града; Храм Св. Никола; Храм Св. Василий и Св. Марина; Храм Св. Георги /Метошки/; Храм Св. Георги /Амбелински/; Храм Св. Богородица-Благовещение – известен като Рибната църква; Храм Св. Атанасий; Храм Св. Троица; Храм Св. Димитър; Параклис Св. Параскева; Параклиси Св. Стефан и Св.св. Козма и Дамян; Параклис Св. Трифон; Параклис Св. Въведение Богородично; Параклис Св. Илия; Параклис Св. Димитър.